БИОГРАФИЯ НА МИКАО УСУИ И ИСТОРИЯ НА РЕЙКИ

Микао Усуи се ражда на 15 август 1865 година в село Йаго, район Ямагата, префектура Гифу. Наричали го Микао, а другото му име се произнася Гиохо или Киохо. В Япония съществува древен обичай, съгласно който учителят дава на своя ученик ново име, за да скъса връзката с миналото му и да започне всичко отначало. Понякога новото си име ученикът избира сам. Още като момче Микао е изпратен на обучение в будистки манастир, където възниква интересът му към целителските практики. Винаги го мъчел въпросът, защо Буда и неговите ученици са можели да изцеляват физическите недъзи и защо тази възможност е била загубена.

Микао Усуи бил много добър, топъл, усмихнат човек. Усмивката никога не напускала лицето му. Съпругата му се казвала Садако, а девическата й фамилия била Сузуки. Двамата дали на света две деца – дъщеря и син, Фуджи Усуи, който, продължавайки делото на баща си, станал учител по Рейки. Фуджи починал през 1945 година много млад, на 39-годишна възраст. Погребан е заедно със своите родители в Токио, в будисткия храм Сайходжи.

Микао Усуи бил необикновено талантлив и работоспособен. В основата на своята бъдеща система влага знанията и традициите на източната медицина, на теорията за петте елемента и даоистките енергетически практики. Някои от техниките, описани от Микао Усуи в ръководството му по целителско изкуство, като поглаждане, сканиране и почукване, са техники от Ки Ко. Голямо влияние върху бъдещата система оказва изучаването на практиките от будизма, в частност будизма Тендай, към който отнасяли храмовете на свещената планина Курама, и на японския езотеричен будизъм Шингон.

Изучавайки в библиотеките на Киото древните писания, Микао Усуи все повече се убеждавал, че съществува някакъв способ за единение с енергията на Вселената, без да са нужни дълги години на упражнения и трудни практики. След многогодишни търсения, Микао Усуи започва да медитира в храмовете Курама, близо до “точките на силата”. От официалните източници е известно, че свещената планина Курама се намира недалеч от бившата столица на Япония, град Киото, и е висока повече от 518 метра. Храмовият комплекс на Курама е създаден през 770 година по времето на Хейанкио като страж на северната страна на столицата. В такива условия наред с многото духовни практики Микао Усуи преминава през “шиу гио” – мощен триседмичен обред на очистване. 

 

По време на последната медитация постига своята цел – сатори, и влиза в съприкосновение с мощна духовна енергия, която нарича Рейки. Той открива, че крайната цел на живота му е “Аншин Ритсумей” – състояние, изпълнено със спокойствие на ума и осъзнаване на мисията в живота, дадена му от Бог. По такъв начин работата над новата система следвала логическия си завършек. Това се случило приблизително през 1914 година.

В края на своите търсения Микао Усуи се връща у дома, за да подобри живота на семейството си и на практика да изпробва новата система. Предстоят му седем години работа, за да докаже жизнеспособността и безвредността на Рейки, работейки с болни хора. Микао Усуи представя своите наблюдения и историите на заболяванията на пациентите си на правителството. Получил пълно одобрение, заминава за Токио и през 1922 година там открива своя школа. През април същата година основава духовното общество на целителите, работещи по системата за естествено изцеление посредством полагане на ръцете “Усуи Шики Рейки Риохо”. Негов пръв президент става самият Микао Усуи. В Токио, в Аояма, в Хараджуки се откриват клиники на Рейки и центрове на новата школа.

На 1 септември рано следобед силно земетресение разрушава Токио и Йокохама. Силата на трусовете достига 7,9 бала по скалата на Рихтер. Епицентърът на земетресението е на 50 мили от Токио. По официални данни това стихийно бедствие, най-голямото в цялата история на Япония, отнема 14 000 живота. Повечето от хората загиват в пожарите, бързо разпространяващи се сред дървените постройки. Хиляди са осакатени и без покрив. Изпълнен със скръб по загиналите, Микао Усуи призовава цялото свое общество на помощ на останалите живи, лично превръщайки се в пример за милосърдие. Фотографиите, направени преди 76 години от Август Кенгелбахер, ярко показват, в какви условия са работили Микао Усуи и неговите последователи за спасяване на хората. Този самоотвержен труд носи на Микао Усуи и на неговия метод за изцеление – Рейки, широка известност в цяла Япония.

Популярността на Усуи и неговата система нараствала с всеки изминат ден. Старата клиника вече не можела да побере всички желаещи. Затова през февруари 1925 година той построява нова в Накано. По това време вече работят около четиридесет школи по Рейки. Нямало е кога да се почива, Микао Усуи през цялото време пътувал, навсякъде го чакали хора. При едно такова пътуване в град Фукуяма сърцето на Учителя не издържало на натоварването. Понасяйки няколко сърдечни пристъпа, Микао Усуи почива на 9 март 1926 година на 62 години. Даже в навечерието на смъртта си той продължавал да преподава своята система.

Микао Усуи имал много ученици, шестнадесет от тях той посвещава в ранг учители по системата. На своите последователи завещава мисълта, че Рейки е пътят на състраданието и мъдростта, пътят за достигане на щастие и хармония. Духовната насоченост на системата той предава в своите наставления, които всички ученици преписвали на занятията по калиграфия, а така също и при четенето на духовната поезия Вак.

Из “Системата на Усуи за естествено изцеление” от Н. А. Балановская