Нереалистичното възприемане на живота е основата на страхът и тревогите.
Хората не искат да живеят, но хората не искат и да умрат. В това е цялата
сложност.
Страхът се появява затова, защото ти не живееш живота в
момента, а живееш в своето съзнание - в мислите и фантазиите. Твоят страх е свързан с
това, което мислиш, че ще се случи в бъдещето. Значи ти винаги се боиш
от това, което не съществува реално, в момента. Ако ти се боиш от
това, което не съществува, твоят страх е на 100% измислен. А ако ти
страдаш за несъществуващото – това се нарича лудост. Така, че в хората,
може би, съществува социално приемливо ниво на лудост. Но ако ти се
боиш и страдаш по причина на нещо несъществуващо, това означава, че си
луд.
Хората винаги страдат, дали за това което се е случило вчера, дали
за това което може да се случи утре. Така, че нашите страдания са
основани в повечето случаи на нещо, което не съществува в момента. Просто
защото ти не се намираш в реалността, в момента (тук и сега). Ти си винаги скрит в
своето съзнание. Една част от това съзнание е паметта (за миналите неща), а
друга част това е въображението (за предполагаеми предстоящи неща –
бъдеще, фантазии). Но и двете заедно са еднакво въображаеми и нереални,
защото нито едното, нито другото не съществуват в реалността, сега. Ти си
загубен в своето въображение, на което се основава страхът и
тревожността. Ако ти си дълбоко в реалността (тук и сега) – СТРАХЪТ и
тревожността няма да съществуват.
(превод от преподаване на индийски йогин и мистик Джаги Васудев)
